И сам воинът е воин
От известно време ми се въртеше идеята за Синаница, тъй като не бях ходила там, а и Вихрен не съм го качвала по Джамджиевите скали. Реших, че е време и за това, но нека да бъде след СтаРа планина 100х24. Та така реших, че ще бъде седмицата между 27.07 и 31.07.2015г. Според прогнозата на 30.07. следобеда щеше да се разваля времето и да започва да вали.
Не ми се мокри затова реших да тръгна на 27 срещу 28 вечерта с нощния влак до София. Поспах си добре във влака. Чак на гара Искър се събудих. Бяхме закъснели с 40 мин. От жп. гарата на автогарата и от там с автобуса в 07:30 до Банско. Към 10:50 бях в Банско. Чудех се дали да тръгвам пеш на горе или да чакам бусчето в 14:20 за х. Вихрен. Ако тръгнех пеш се очертаваше към 15:00 да стигна, толкова и с бусчето. Затова реших да го изчакам. Поразходих се до центъра.
Върнах се до жп. гарата и зачаках бусчето.
В 14:50 вече бях пред х. Вихрен.
Напълних вода, поснимах малко и нагоре по пътеката за Синаница.
След малко стигнах дървеното мостче и минах по него, без да видя колът с табелките. Там естествено има червена маркировка, а не синя. Еми да трябва да се движа от другата страна на реката, ама аз взех, че я пресякох. Обратно по мостчето. Вече видях табелките и отново съм на вярната пътека. Продължавам по реката.
Набирам височина и скоро стигам до Муратовото езеро. Почивка, за да пия вода и да поснимам малко.
Продължавам по камъните нагоре.
Скоро стигнах друго езеро.
Продължавам нагоре по камъните. Разминавах се с хора. Един мъж и една жена били тръгнали за Синаница, но на Бъндеришка порта се отказали, че било много далеч и се връщаха. Казаха ми, че тази и другата вечер се очаквало да има звездопад и мога да го гледам. Благодарих им за информацията. Позарадвах се - ден преди пълнолуние, звездопад - значи ще се правят нощни снимки.
Разминавам се с една по-голяма група с няколко възрасти и деца. Още малко нагоре и съм на Бъндеришката порта. Спирам да пия вода и да снимам наоколо.
Пътеката стана почти равна, с леко слизане. Добре се вървеше. Стигнах още едно езеро.
И напред по пътеката. Няколко крави ми седяха по пътя.
Започна и качването към Синанишката порта.
Излязох и на Синанишката порта. Върхът, езерото и хижата се видяха. Заслизах към хижата.
Стигнах и хижата.
Оставих голямата раница. Изкарах малката, сложих литър вода, яке, ръкавици и челник. И покрай езерото и нагоре към върха.
По камъните нагоре.
Пътеката ставаше все по-забавна и забавна.
Излязох и на билото. Не остана. Още малко по ръба и ще съм горе.
Не усетно стигнах и връхната точка. А гледките от върха са просто невероятни. Само заради това си струва да се качиш.
Добре си ми беше горе, но скоро ще се стъмва и трябва да слизам надолу. Показа се и луната.
Слизането беше по-гадно от качването. Снимах и залеза.
Стигнах и езерото. Малко снимки:
Влязох в хижата в столовата, за да вечерям. Погледах малко през това време пуснатия на запис футболен мач между Монтана и Ботев Пловдив. След това излязох отвън да разпъвам шалтето и спалния чувал и да си лягам. Малко снимки естествено преди да заспя.
Сутринта алармата на телефона ме събуди в 05:30. Никак не ми се ставаше. Поизлежах се малко и станах. Вече имаше станали хора, които се приготвяха да тръгват. Имаше роса. Бивак сакът беше мокър на няколко места, прострях го да съхне докато закусвам и се оправя за тръгване.
Прибрах бивака, закусих филия с топено сирене. Хората започнаха да стават. Един дядо ме заговори - бе доста учуден, че съм сама и съм спала навън. Били група от 8 човека - предложи да вървя с тях към х. Вихрен, но му отказах. Нямах време за губене - до към 11 и нещо исках да съм тръгнала от х. Бъндерица нагоре. Последни снимки и е време да тръгвам на път.
Връщам се по същия път от вчера за х. Вихрен. По реката нагоре и скоро стигам Синанишката порта.
От тук до Бъндеришката порта пътят ми се стори доста дълъг. Не съм правила и много снимки. Слънцето печеше срещу мен и нищо не се виждаше и беше горещо.
За кратко и от далече се чуваше лай на кучета. И точно когато щях да спирам да пия вода на Бъндеришка порта нещо се блъсна в левия ми крак. Стреснах се - наоколо нямаше жива душа. Обръщам се и какво да видя - две кучета. Седят до мен и обикалят. Развиках им се да си ходят и продължих малко надолу и тогава спрях да пия вода.
Заслизах надолу по камъните. Минах едното езеро.
Наближавах и Муратовото езеро.
Докато сляза до него, долу се бе събрала доста голяма група. Реших да спра до езерото, за да пия вода. Да но и седнах на един камък, събух се и си разхладих краката. В езерото имаше и риба. И колкото и да не ми се тръгваше - трябваше. Обух се, сложих раницата и към хижата.
Покрай реката преди хижата имаше стадо крави, застанали точно на пътеката, че да не може да минеш. Но минах естествено. Разминавах се с доста хора. Стигнах и х. Вихрен. Напълних малко вода. Изкарах бивак сака да съхне. Някоя друга снимка на там, за където съм се запътила и по асфалтът към х. Бъндерица.
Нямах търпение да стигна х. Бъндерица и асфалта до нея ми се стори много дълъг. Но за 25 мин. съм там. Седнах на пейката зад чешмата. Обядвах. Пих вода. Напълних вода за изпът. Оставих в хижата голямата раница и в 11:18 тръгнах на горе.
В началото пътеката е в гората. GPS нещо не записваше - пише, че сигнала е загубен. Но го рестартирах и се управи. Скоро излязох от гората и пътеката стана гадна - чакъл. Разминах се с мъж и жена с куче - слизаха надолу. И вр. Вихрен и Кутело се показаха.
Продължавам напред и нагоре. Доста е горещо. Стигнах и Малкия Казан. Каква хубава пътечка е по него....
А след това започна качване на зиг-заг по чакъла. И след това кол с табели. Стигнах разклона, където излиза червената маркировка от х. Вихрен за през Казаните. Време бе да тръгна по нея в посока х. Вихрен. Но само за кратко - до мястото от което трябваше да са кача нагоре към Джамджиевите скали.
Почти съм горе - поглед надолу към Малкия Казан и зсл. Казана.
Качих се най-после и до ръба.
И така - беше време да се позабавлявам. В началото - около паметната плоча бе най-гадно. После беше добре. Някъде се вървеше по самия ръб, някъде леко го сечеше. Може да се каже, че имаше пътечка, че и на места имаше и пирамидки за ориентир. Беше пълно с еделвайси - почти на всяка крачка, ама не вървеше все да снимам.
Към края, преди да се излезе на равното преди върха видях 4-5 човека пред мен да се катерят. Е добре значи не съм единствената луда да се кача от тук.
Още малко нагоре по скалите и съм на равно и Вихрен е пред мен. Супер - успях.
Още няколко крачки и съм на върха. Там си устроих голяма почивка - 45 мин. Снимах, седях и гледах красивите гледки наоколо.
Хубава почивка беше, но бе време да тръгвам. Спуснах се по северната страна на върха към Премката.
Слязох на Премката. GPS изписука, че батериите са изтощени. Е точно сега ли? Записах следата до тук и го оставих включен. В началото пътечката беше хубава. С леко спускане, а от едната страна е Кутело, а от другата Вихрен.
Заслизах си надолу и гледам в дясно към скалите, по които се катерих по-рано. Видях пещерата.
Започна и слизането към Големия Казан. Тук никак не ми хареса пътеката. Настигнах една голяма група родители с деца и до х. Бъндерица все се задминавахме с някои от тях.
Показа се насреща зсл. Казана, но не се качих до него.
За сметка на това пък от другата страна на пътеката видях диви кози. Спрях да ги снимам. Други хора от голямата група също спряха да ги снимат. Интересното бе, че в началото козите побегнаха нагоре, а после спряха и гледаха към нас.
Още малко и стигнах разклона за х. Вихрен. Да оставим малко отпечатъци в преспата на пътеката.
След това следваше едно хубаво голямо слизане към Малкия Казан.
След Малкия Казан следваше най-гадната част - слизането до гората по онази гадна чакълирана пътечка по която се пързаляш /още на обяд не ми хареса, ама по-добре нагоре, отколкото надолу/.
След тази гадна пътечка спускането през гората до х. Бъндерица бе приятно. Лошото бе, че почнаха да се появяват комари и да ме хапят. По притесних се малко от тях, че съм алергична и се надявах да не ме наядат много вечерта, че да не се обрина. Но се отървах с три ухапвания по лицето и едно зад коляното на левия крак.
Слязох и до хижата. Взех си раницата и се разположих на масите с пейки под чадъра до чешмата. Изкарах бивак сака да до изсъхне. Време бе за вечеря.
След което поседях на пейката. Облякох полара, че захладня. И към 22:00 се пренесох на поляната пред хижата, за да разпъвам шалтето и спалния чувал и да си лягам. Малко снимки естествено преди да заспа.
Сутринта се събудих към 07:00. Слънцето вече бе изгряло. Станах.
Седнах на масата от снощи. Закусих. Прибрах багажа и нагоре по асфалта за х. Вихрен. Отбих се до Байкушевата мура.
Стигнах и х. Вихрен. Първо влязох вътре да си сложа в тефтера с печати - печат. После седнах отвън на сянка до чешмата да чакам бусчето за Банско в 09:30.
Навалицата на горе беше голяма. Все спирахме да изчакваме качващи се на горе автомобили. В 10:30 спряхме зад жп. гарата в Банско. Първоначално мислех да пътувам с автобус до София. Но точно като слязох от бусчето чувам свирка на влак и гледам насреща влиза теснолинейката. През гарата за билет и на нея до Септември.
Скоро не се бях возила в теснолинейката, та бе забавно. Движи се бавно - може да стоиш на въздух между вагоните и да снимаш. Като изключим Аврамово имаше още гари, на които имаше маркировка. По 3-4 мин. престой по гарите - може да си напълниш вода.
Лошата част от пътуването бе от Септември до Карнобат. В бързия бе ужасна жега - не се дишаше направо. А слънцето така безмилостно печеше. Но в крайна сметка се прибрах - влака бе с 40 мин. закъснение заради ограничение в скоростта поради жегата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар